Китай е водещ кредитор за развиващия се свят със своята мащабна инициатива "Един пояс, един път", наричана също и "Новият път на коприната". През нея се извършват инвестиции в инфраструктура, но освен това често се свързва с корупция и предизвиква политическа нестабилност и недоволство, пише The Wall Street Journal.
Изданието припомня как през април беше извършен атентат срещу китайския културен институт в университета в Карачи, Пакистан. При него загинаха трима китайски учители и техният местен шофьор. А това е само една от подобните атаки срещу китайските инвеститори в Азия и Африка - през лятото имаше стрелба в мина в Нигерия, при която бяха убити четирима китайски служители, има сигнали и за заплахи срещу китайски инвеститори в Демократична република Конго и т.н.
Заради зачестилите случаи китайските компании наемат частна охрана и подсилват своите офиси. Това обаче сигнализира за растящи предизвикателства пред плановете на Пекин да разшири своето влияние в тези региони.
WSJ коментира, че в много от бедните държави китайците са честа мишена на нападения, защото са смятани от една страна за по-богати от местните, а от друга - защото заемат работните места и се възползват от икономическите ползи, които иначе биха се паднали на местни служители. По данни на китайските власти в Азия работят 440 хил. китайци, а в Африка броят им надхвърля 93 хил. души към края на 2021 година.
Западът често критикува инициативата на Китай заради липсата на контрол за постигнатите резултати, а и защото няма гаранции, че проектите действително носят икономически ефект за държавите. В последно време Пекин действително започна да се сблъсква с реалността - от неизпълнение на задълженията до заплаха за китайските активи и служители в страните, които са получили средства по инициативата. Това са "нестабилни държави с крехка вътрешна политика", коментира анализаторът Юн Сун от базирания във Вашингтон мозъчен тръст Stimson Center.
Това положение не спира китайските инвестиции. В Китай са категорични, че не може да се чака и трябва да продължават да работят, но едновременно с това трябва да бъдат взимани и мерки за защита.
В Пакистан китайските инвестиции достигат 25 млрд. долара - за изграждане на пътища, енергийни мощности и пристанище. Според китайския президент Си Дзинпин страната е стратегически партньор на Пекин, но също така той изрази и своите опасения за сигурността на инвестициите в района. WSJ посочва, че в отговор на тези страхове Исламабад е коментирал, че ще подсили охраната на китайски обекти, а Китай може да внесе бронирани машини, за да защитава своите граждани.
След инцидента в университета Пакистан вече е предоставил 30 хил. военни, които да гарантират сигурността на китайските инвестиции.
Пекин не желае да замесва армията си в подобни проекти, коментира анализаторът Алесандро Ардуино. В замяна на това се наемат повече охранители и се прилагат нови технологии за защита на обектите.


Огнеборците са реагирали на 55 сигнала през последното денонощие
"Войната" по пътищата взе две жертви за последните 24 часа
Честваме паметта на доростолските мъченици Юлий и Марк
Прозападна победа на изборите в Армения
Съдът гледа мярката на обвиняемите за тежката катастрофа на Челопешко шосе
Глобалните емисии от сгради се увеличават с ускоряването на урбанизацията
Завоят на Google към AI предизвиква колективен ужас
Сривът при акциите продължава заради AI, петролът поскъпна
Защо петролът не е на 200 долара след най-големия шок в доставките в историята
Европа трупа достатъчно газ, за да избегне нова енергийна криза
Студената долна радиаторна тръба е сигнал за повреда
Хибридът на Stellantis за Европа се оказа различен от американския
Защо Michelin създаде 10-колесен Citroën с два V8 двигателя
Петно под колата в жегата – трябва ли да се притеснявате
Колата, която променя цвета си, вече не е научна фантастика
Флорентино Перес спечели президентските избори в Реал
Изплащат пенсиите за юни от днес
Съдът решава ще останат ли в ареста задържаните за тежката катастрофа на „Челопешко шосе“
10 мигранти се удавиха, лодката им се преобърнала край Малта
Самотата в Китай захранва икономика за „приятели под наем“ за 6,35 млрд. евро